Блогът на Роси-Късчета от моята душа
ДОБРЕ ДОШЛИ!
Страници
Търсене в този блог
Всичко за мен
Моите малки слънчица
неделя, 26 декември 2010 г.
РИБИТЕ НА ЕНА
Любимите ми риби, можете да ги видите в кафе Ена-гр. Бургас
пирани, акули и други рибки:)
Етикети:
блог,
Бургас,
късчета от моята душа,
откровение
Аз и морето
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Петя Дубарова
Етикети:
блог,
Бургас,
късчета от моята душа,
откровение,
СТИХОВЕ
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Бъдни Вечер-Св. Мъченица Евгения
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Св. мъченица Евгения
Св. Евгения била римлянка от знатен произход, родителите й били езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Родителите й искали да й осигурят бъдеще, като я омъжат за някой знатен момък, но Евгения не мислела за женитба. Открила едно четиво – посланията на св. ап. Павел. Това предизвикало поврат в чувствата й, тя се отдръпнала от езическата си среда. По-късно Евгения се посветила на иноческо служение. След време Христовата вяра приело и цялото й семейство. След смъртта на Филип, Евгения и майка й Клавдия се върнали в Рим. Там и двете се трудели за разпространението на Христовата вяра. Обръщането към Христа на една знатна девойка на име Васила било една от причините Евгения да бъде осъдена на мъчения. На самия ден Рождество Христово в 262 г. Евгения и знатната девойка били обезглавени.
Евгения в превод значи "благородна".
Именници - Евгени, Евгения.
публикацията е взета от -Седянка Събития
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Св. мъченица Евгения
Св. Евгения била римлянка от знатен произход, родителите й били езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Родителите й искали да й осигурят бъдеще, като я омъжат за някой знатен момък, но Евгения не мислела за женитба. Открила едно четиво – посланията на св. ап. Павел. Това предизвикало поврат в чувствата й, тя се отдръпнала от езическата си среда. По-късно Евгения се посветила на иноческо служение. След време Христовата вяра приело и цялото й семейство. След смъртта на Филип, Евгения и майка й Клавдия се върнали в Рим. Там и двете се трудели за разпространението на Христовата вяра. Обръщането към Христа на една знатна девойка на име Васила било една от причините Евгения да бъде осъдена на мъчения. На самия ден Рождество Христово в 262 г. Евгения и знатната девойка били обезглавени.
Евгения в превод значи "благородна".
Именници - Евгени, Евгения.
публикацията е взета от -Седянка Събития
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
откровения,
Св. Евгения
вторник, 21 декември 2010 г.
ЙОРГОВАНИ(ЛЮЛЯЦИ)
КОГАТО ДОЙДАТ ТРУДНИ ДНИ,
КОГАТО СИ ОТИДАТ ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ КОГАТО,
ЗАМИРИШАТ ЛЮЛЯЦИТЕ...
Етикети:
блог,
клип,
късчета от моята душа
петък, 17 декември 2010 г.
сряда, 29 септември 2010 г.
понеделник, 27 септември 2010 г.
Вместо -Лека нощ!
LOVE HURTS- NAZARETH
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
лично,
любов,
моята душа,
откровение
вторник, 21 септември 2010 г.
РУСАЛКА
ЗАСПАЛА РУСАЛКА СЪРДИТИ ВЪЛНИ
ИЗХВЪРЛИХА В БЕЛИЯТ ПЯСЪК.
И НЕЖНОТО ТЯЛО ПОГАЛИХА ТЕ.
ОТНОВО ИЗБУХНАХА В ТРЯСЪК.
ПО КЛЕПКИТЕ ЧЕРНИ ПРОБЛЯСВА СОЛТА,
УСТАТА И МОРСКИ КОРАЛИ,
А ДВЕ РАКОВИНИ СА НЕЙНИ УШИ.
ОЧИТЕ ПОТРЕПВАТ ЗАСПАЛИ.
РУСАЛКО КРАСИВА, ПРЕКРАСНА СИ ТИ-
НЕЧУВАНО, ЧУДНО МОМИЧЕ.
ЛИЦЕТО ТИ НЕЖНО-СИЯЙНА ЗВЕЗДА,
СНАГАТА- БЯЛО КОКИЧЕ.
1978г.- ПЕТЯ ДУБАРОВА
Етикети:
блог,
Бургас,
късчета от моята душа,
моята душа,
откровение,
ПОЕЗИЯ
вторник, 14 септември 2010 г.
петък, 10 септември 2010 г.
сряда, 8 септември 2010 г.
СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО
Има една жена, която сигурна е
всичко, що блести, златно е
и тя купува стълба към небето
А когато там пристигне знае
дори всички врати да са затворени
с думи ще получи за каквото дошла е
и тя купува стълба към небето
На стената знак има
но да е сигурна желае тя
защото, както знаете,
понякога думите двусмислени са
На дърво до поточе
пее пойно птиче
случва се всички мисли да ни подведат
ново чувство изпълва ме
когато на запад аз погледна
а духът ми за път жадува
В мислите си виждал съм
кълбата дим над гората
и гласовете на онези, които наблядават
И шепот носи се, че скоро
ако всички се настроим
свирачът смисълът ще ни разкрие
а зората нов ден ще възвести
за останалите до края
а гората в смях ще се оглася
И в почуда аз изпадам
И ако суетня до оградата ти има
да се безпокоиш недей
просто всичко се разчиства за Майската кралица
Да - пътеките пред тебе две са
но докато по пътя ти се движиш
поската си имаш време да смениш
Мелодия неспирна звучи в главата ти
но нима не осъзнаваш
свирачът при себе си зове те
Скъпа лейди, да дочуеш вятъра ти можеш ли
а дали досещаш се
че стълбата твоя върху
шепота на вятъра лежи
И както надолу по пътя носим се
сенките ни по-високи от душите ни са
там върви жената, която всички познаваме
огряна в бяла светлина
и иска да покаже
как все пак всичко в злато превръща се
и ако заслушаш се много внимателно
мелодията ясна накрай ще чуеш
когато всичко едно е и едно е всичко
скала във вечността да бъдеш
А тя купува стълба към небето
ЗДРАВЕЙ, МОЯ ЛЮБОВ!
ВИНАГИ МИЛА, ДОБРА И ТЪРПЕЛИВА-МОЯ ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ!
КОГАТО ДУШАТА МИ СТРАДА ПРЕЧИСТВАМ СЕ С ЛЮБОВ.
ЗАЩОТО-ТЯ ЛЮБОВТА НИ Е ДАРЯВАЛА С ЛАСКИ И ТОПЛИНА ОТ ВЕКОВЕ.
С НЕЯ СЕ ХАРМОНИЗИРАМЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАМЕ.
ЧУВСТВАМЕ СЕ ПРЕЧИСТЕНИ И ОСЪЗНАВАМЕ , ЧЕ ЛЮБОВТА Е ИСТИНСКА!
С НЕЯ СМЕ ПРЕЛЕСТНИ И СИЯЕМ.
ВСИЧКО, КОЕТО СЕ РУШИ СЕ ОПРАВЯ С ЛЮБОВ!
МНОГО ОТ ВАС МОГАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е БОЛКА, ОТНОСИТЕЛНА, НЕЯСНА!
ЛЮБОВТА НЕ СЕ Е ПОЯВИЛА, ЗА ДА УБИВА!
ТЯ НИ ПРАВИ СИЛНИ ДА СЕ БОРИМ,ЛЮБОВТА Е ЕДНА ГОЛЯМА БОРБА,КАКТО
ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ.ТЯ Е БОРБАТА ЗА ЩАСТИЕ!
С ЛЮБОВ СЕ РАЖДАМЕ, ЖИВЕЕМ И ОБИЧАМЕ!
Етикети:
блог,
клип,
късчета от моята душа,
лично,
любов,
откровение
събота, 4 септември 2010 г.
ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО ЗА ДОБРО
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.
Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.
Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.
Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.
Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.
Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра
Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.
Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.
Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.
В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.
По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.
Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.
Лао Дзъ- ДАО
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.
Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.
Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.
Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.
Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.
Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра
Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.
Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.
Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.
В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.
По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.
Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.
Лао Дзъ- ДАО
Етикети:
блог,
ДАО,
късчета от моята душа,
ЛАО ДЗЪ,
откровения
сряда, 1 септември 2010 г.
понеделник, 30 август 2010 г.
събота, 28 август 2010 г.
неделя, 15 август 2010 г.
ALEJANDRO
НЕ ИСКАМ ЦЕЛУВКА
НЕ ИСКАМ МИЛУВКА!
ПРОСТО ИСКАМ ДА ИЗПУША
ЦИГАРАТА СИ НА ТИХО...
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
откровения
понеделник, 9 август 2010 г.
неделя, 18 юли 2010 г.
Моят Свеж подарък:)
БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯТ ЕКИП НА Svejo.net!
Благодаря ви за разбирането и усилията , които полагате не само за мен , но и към
всички потребители!
С морски поздрав- rosi158!
Етикети:
блог,
Бургас,
късчета от моята душа,
моята душа,
откровения
понеделник, 12 юли 2010 г.
събота, 3 юли 2010 г.
четвъртък, 1 юли 2010 г.
събота, 12 юни 2010 г.
ПРЕДИ ВРЕМЕ
Преди време заключих сърцето
и хвърлих ключа...
Остана вратата и споменът,
които тихо напомнят за минали неща.
Когато нощта ме прегърне,
споменът сякаш открехва вратата.
Уж си тук, а те няма – къде си?
Покоряваш светове непознати,
бродиш като вълк единак...
Търсиш някъде там светлина да
намериш, но забравяш, че
вълкът е самотен и няма близнак...
Не идвай ти след дългото търсене,
камината стара не пали жарта...
Търсиш ти утеха при старите дрехи,
отдавна смених ги, както ти мене с вълка.
СИЛВИЯНА
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
откровения,
ПОЕЗИЯ,
СТИХОВЕ
понеделник, 7 юни 2010 г.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН КАТ!
Честит имен ден, приятелко, бъди непозната, за да си интересна,
бъди недостъпна, за да си желана! Ако говорят нещо лошo за теб не се ядосвай!
Щом говорят, значи завиждат, а щом завиждат значи има за какво.
Знай си цената, но не се продавай!
Пожелавам ти това от все сърце заедно с много здраве , щастие, късмет и любов!
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
лично
петък, 4 юни 2010 г.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
вторник, 1 юни 2010 г.
понеделник, 24 май 2010 г.
четвъртък, 20 май 2010 г.
ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА
13 януари 2010 г. в 12:59
Умирайки днес, искам да кажа толкова много неща, искам да ви разкажа за тази, която бях, за тази, която сама си измислих и тази, като която живях. Преди години имах една мечта - да бъда звезда. Исках да блестя силно и ярко, исках хората да ме познават, исках да ми се радват и обичат, да ме гледат вечер преди да заспят. Исках да бъда звезда, а не осъзнавах, че всъщност всички сме направени от звездите, че всеки е звездата в своята си слънчева система, че всеки блести по негов си начин - силно и ярко, че всъщност всеки е звездата за някой. Исках да бъда звезда и успях, бях... но падаща. Хората ме виждаха, радваха ми се, но аз просто изчезвах. И гледайки ме, си пожелаваха да сбъднат мечтите си, без да осъзнават, че това зависи само от тях. Да, много хора ме гледаха преди да заспят, но ме гледаха в леглата си, до тях и както звездите, така и мен ме нямаше на сутринта. Исках да светя все по-силно и по-силно, но с всяка следваща вечер угасвах малко по малко, докато днес не се загубих напълно...
Умирайки днес, искам да разбера толкова много, но сякаш времето не би стигнало за всичките ми въпроси и техните отговори. Искам да знам защо хората просто изглеждат, а не СА в действителност, защо животът винаги ти взима това, което обичаш най-много, защо думите справедливост, милост, доблест и честност сякаш са само думи, сякаш в тях никога не го е имало смисъла, който носят, сякаш просто ей така си присъждаме тези качества, без дори да знаем за какво са ни... искам да знам защо любовта е толкова болезнена, защо в началото обичаш, но не ти отговарят със същото... и защо след време просто свикваш с болката... докато един ден, когато най-малко очакваш, срещаш истинската любов... Обичаш и те обичат... красиво, нали??? Но тази любов боли повече от онази - несподелената... боли много повече. Сега, умирайки, си спомням за това чувство, за тази болка и някак си чувствам, че точно тогава съм била най-щастлива. Нали знаете, че умирайки, хората си спомнят най-хубавите моменти от напускащия ги живот... аз си спомням само сълзите, които съм проливала. Спомних си всяка една сълза, спомних си хората, заради които съм плакала, спомних си приятелската ръка на рамото ми и се почувствах щастлива! Сега умирайки, искам да ви кажа да оценявате това, което имате. Да пазите приятелите си близо до вас, да бъдете до тях винаги, да ги обичате и цените, защото само приятелската подкрепа може да превърне и най-тежкия момент в красив спомен. Колкото до любовта, тя е навсякъде... никога не я търсете, защото няма да я намерите, оставете я да ви намери тя... само тогава ще бъде истинска, а не измислена и нереална. Сега, умирайки, чувствам, че губя всичко, но любовта... тя все още е в сърцето ми. Дали ще си отиде, когато то спре, дали ще изчезне с последния ми дъх??? Не искам, не мога и няма да узная... нека си мисля, че ще живее винаги, че ще оживее и след смъртта...
Умирайки днес, искам да си спомня толкова много, искам да плача и треперя, искам да се смея и крещя, искам просто да благодаря на всички, заради които живях, с които живях и с помощта на които умрях... Благодаря ви за болката, сълзите и раните, които ми оставихте, благодаря ви за предателството и разбитите мечти... без вас аз нямаше да бъда същата, без всичко това, което ми дадохте и което напук ме държеше жива толкова много време... Благодаря ви и жалко за вас... жалко за сърцата ви, жалко за приятелите ви, жалко, че вие живеете, а аз умирам...!
Умирайки днес, искам да оставя от себе си някакъв спомен, парещ и жив като очите ми... но нямам нищо. Имам само думите - да ги изрека, да свържат мен и вас и да ни разделят. Искам да ви кажа, че въпреки всички трудности, животът ви е дар и вие трябва да му се радвате, дори и когато боли. Искам да знаете, че направих много, много грешах и много се връщах назад, но за нищо никога не съжалих. Не съжалявам и сега. Искам да ви покажа, че не всичко е такова, каквото изглежда, че дори и в мъката има щастие. Искам да ви науча да обичате и мразите, искам да ви науча да живеете, но нямам време. Имам време само за едно - "Животът е такъв, какъвто сами си го направите". Аз умирам, но вие живейте... живейте и за мен така, както аз сама не успях да живея и никога не забравяйте, че дори и мъртва, винаги ще бъда тук - с вас, в спомените ви... Ще бъда по-жива от всякога, защото да живееш в сърцата на хората, в мечтите и надеждите им, да си част от най-милото им, е ЖИВОТ!
НЕ ЗНАМ, КОЙ Е АВТОРЪТ НА ЕСЕТО, НО МУ БЛАГОДАРЯ!
Умирайки днес, искам да кажа толкова много неща, искам да ви разкажа за тази, която бях, за тази, която сама си измислих и тази, като която живях. Преди години имах една мечта - да бъда звезда. Исках да блестя силно и ярко, исках хората да ме познават, исках да ми се радват и обичат, да ме гледат вечер преди да заспят. Исках да бъда звезда, а не осъзнавах, че всъщност всички сме направени от звездите, че всеки е звездата в своята си слънчева система, че всеки блести по негов си начин - силно и ярко, че всъщност всеки е звездата за някой. Исках да бъда звезда и успях, бях... но падаща. Хората ме виждаха, радваха ми се, но аз просто изчезвах. И гледайки ме, си пожелаваха да сбъднат мечтите си, без да осъзнават, че това зависи само от тях. Да, много хора ме гледаха преди да заспят, но ме гледаха в леглата си, до тях и както звездите, така и мен ме нямаше на сутринта. Исках да светя все по-силно и по-силно, но с всяка следваща вечер угасвах малко по малко, докато днес не се загубих напълно...
Умирайки днес, искам да разбера толкова много, но сякаш времето не би стигнало за всичките ми въпроси и техните отговори. Искам да знам защо хората просто изглеждат, а не СА в действителност, защо животът винаги ти взима това, което обичаш най-много, защо думите справедливост, милост, доблест и честност сякаш са само думи, сякаш в тях никога не го е имало смисъла, който носят, сякаш просто ей така си присъждаме тези качества, без дори да знаем за какво са ни... искам да знам защо любовта е толкова болезнена, защо в началото обичаш, но не ти отговарят със същото... и защо след време просто свикваш с болката... докато един ден, когато най-малко очакваш, срещаш истинската любов... Обичаш и те обичат... красиво, нали??? Но тази любов боли повече от онази - несподелената... боли много повече. Сега, умирайки, си спомням за това чувство, за тази болка и някак си чувствам, че точно тогава съм била най-щастлива. Нали знаете, че умирайки, хората си спомнят най-хубавите моменти от напускащия ги живот... аз си спомням само сълзите, които съм проливала. Спомних си всяка една сълза, спомних си хората, заради които съм плакала, спомних си приятелската ръка на рамото ми и се почувствах щастлива! Сега умирайки, искам да ви кажа да оценявате това, което имате. Да пазите приятелите си близо до вас, да бъдете до тях винаги, да ги обичате и цените, защото само приятелската подкрепа може да превърне и най-тежкия момент в красив спомен. Колкото до любовта, тя е навсякъде... никога не я търсете, защото няма да я намерите, оставете я да ви намери тя... само тогава ще бъде истинска, а не измислена и нереална. Сега, умирайки, чувствам, че губя всичко, но любовта... тя все още е в сърцето ми. Дали ще си отиде, когато то спре, дали ще изчезне с последния ми дъх??? Не искам, не мога и няма да узная... нека си мисля, че ще живее винаги, че ще оживее и след смъртта...
Умирайки днес, искам да си спомня толкова много, искам да плача и треперя, искам да се смея и крещя, искам просто да благодаря на всички, заради които живях, с които живях и с помощта на които умрях... Благодаря ви за болката, сълзите и раните, които ми оставихте, благодаря ви за предателството и разбитите мечти... без вас аз нямаше да бъда същата, без всичко това, което ми дадохте и което напук ме държеше жива толкова много време... Благодаря ви и жалко за вас... жалко за сърцата ви, жалко за приятелите ви, жалко, че вие живеете, а аз умирам...!
Умирайки днес, искам да оставя от себе си някакъв спомен, парещ и жив като очите ми... но нямам нищо. Имам само думите - да ги изрека, да свържат мен и вас и да ни разделят. Искам да ви кажа, че въпреки всички трудности, животът ви е дар и вие трябва да му се радвате, дори и когато боли. Искам да знаете, че направих много, много грешах и много се връщах назад, но за нищо никога не съжалих. Не съжалявам и сега. Искам да ви покажа, че не всичко е такова, каквото изглежда, че дори и в мъката има щастие. Искам да ви науча да обичате и мразите, искам да ви науча да живеете, но нямам време. Имам време само за едно - "Животът е такъв, какъвто сами си го направите". Аз умирам, но вие живейте... живейте и за мен така, както аз сама не успях да живея и никога не забравяйте, че дори и мъртва, винаги ще бъда тук - с вас, в спомените ви... Ще бъда по-жива от всякога, защото да живееш в сърцата на хората, в мечтите и надеждите им, да си част от най-милото им, е ЖИВОТ!
НЕ ЗНАМ, КОЙ Е АВТОРЪТ НА ЕСЕТО, НО МУ БЛАГОДАРЯ!
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
откровения
събота, 15 май 2010 г.
ЧРД! Подарък за Една приятелка!
Пожелавам ти с всеки изминат ден да живееш в по-голямо изобилие от предишният! Нека всеки път, който избираш води до това, което е истинско добро и красиво!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
лично,
откровения
вторник, 4 май 2010 г.
събота, 1 май 2010 г.
Писмо от съпругата до любовницата
Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти
винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая -
аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
Аз също дълго
не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го
усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения,
непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.
А това за
ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно
'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на
браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят
заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже
или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си.
Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри
отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога
другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва
стръвта и така, докато не пусне кукичката.
Изобщо
не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си
съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична,
загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма
никакво значение. Това изобщо не е на фокус.
Важното е
предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб,
пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов
и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза
наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или
каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Знам, че
истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би
много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива
мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са.
Убедих се сама.
Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво
значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на
лъжлив и недостоен за уважение мъж.
Защо ми е изневерил ли?
При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей
така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите
си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се
почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт
женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и
маркирана територия.
Голяма е заблудата ти, че ти си
адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по
малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай,
когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така
че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и
никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си
струва дори да прекосиш морето.
Той е просто един донор на
сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и
дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе
си, но има време сама ще се убедиш.
Нека първо минат пет или
десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да
се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми,
сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще
ти се стори доста нетипично.
Разбира се, той е хитър. Ще те
люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота
му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.
Нека не се
заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на
свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли
за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но
предпочитат да е с мръвка.'
Това, че осъзнаваш положението си
като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум,
незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не
ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към
теб.
Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен.
Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под
юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа
през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.
За
мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми,
човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се,
че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж,
които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха,
огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде
необикновен.
За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега
това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се
питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да
обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича
безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия
на болните ни въображения или вид храна за него.
Обичаш да
управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна
неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като
'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие
слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля.
Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш,
признаваш…
Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб
малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си,
която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо.
Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?
Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.
Тук
си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата.
Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем
искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А
сега е доста късно за откровения.
Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.
Ако
можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и
така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш,
за да му приготвяш любимите пържени филийки.
Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.
www.jenite.net
винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая -
аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
Аз също дълго
не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го
усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения,
непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.
А това за
ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно
'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на
браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят
заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже
или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си.
Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри
отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога
другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва
стръвта и така, докато не пусне кукичката.
Изобщо
не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си
съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична,
загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма
никакво значение. Това изобщо не е на фокус.
Важното е
предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб,
пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов
и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза
наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или
каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Знам, че
истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би
много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива
мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са.
Убедих се сама.
Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво
значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на
лъжлив и недостоен за уважение мъж.
Защо ми е изневерил ли?
При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей
така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите
си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се
почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт
женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и
маркирана територия.
Голяма е заблудата ти, че ти си
адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по
малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай,
когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така
че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и
никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си
струва дори да прекосиш морето.
Той е просто един донор на
сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и
дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе
си, но има време сама ще се убедиш.
Нека първо минат пет или
десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да
се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми,
сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще
ти се стори доста нетипично.
Разбира се, той е хитър. Ще те
люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота
му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.
Нека не се
заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на
свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли
за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но
предпочитат да е с мръвка.'
Това, че осъзнаваш положението си
като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум,
незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не
ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към
теб.
Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен.
Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под
юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа
през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.
За
мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми,
човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се,
че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж,
които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха,
огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде
необикновен.
За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега
това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се
питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да
обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича
безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия
на болните ни въображения или вид храна за него.
Обичаш да
управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна
неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като
'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие
слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля.
Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш,
признаваш…
Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб
малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си,
която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо.
Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?
Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.
Тук
си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата.
Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем
искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А
сега е доста късно за откровения.
Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.
Ако
можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и
така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш,
за да му приготвяш любимите пържени филийки.
Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.
www.jenite.net
петък, 23 април 2010 г.
ЗАЩО ГОСПОЖО?...
Познаваш ли го оня от екрана,
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.
Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик...
Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи,
разтворили бездънната уста.
Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.
Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...
стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ гр.Силистра
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.
Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик...
Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи,
разтворили бездънната уста.
Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.
Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...
стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ гр.Силистра
четвъртък, 22 април 2010 г.
неделя, 18 април 2010 г.
РАВНОСМЕТКА
Не съм Богородица, но така се получи -
над криволиците на душата
праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.
Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше глас.
И беше въпрос на достойнство, на свяст
във култ да издигнеш човека до тебе.
Там беше позор да ядеш наготово.
Работния с пръст не посочваха - "Луд!"
С един синоним бе животът там - труд.
Мълчанието - по-златно от златното слово.
Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...
Изгодно е, сладко е да си атеист...
Но би ли останал живота ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
над криволиците на душата
праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.
Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше глас.
И беше въпрос на достойнство, на свяст
във култ да издигнеш човека до тебе.
Там беше позор да ядеш наготово.
Работния с пръст не посочваха - "Луд!"
С един синоним бе животът там - труд.
Мълчанието - по-златно от златното слово.
Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...
Изгодно е, сладко е да си атеист...
Но би ли останал живота ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
ЗАТВОРЕНА МИДА
Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Етикети:
късчета от моята душа,
откровения,
ПОЕЗИЯ,
СТИХОВЕ
понеделник, 29 март 2010 г.
неделя, 28 март 2010 г.
събота, 27 март 2010 г.
петък, 26 март 2010 г.
БАЛАДА ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро.
-"Късно е! Я остани да нощуваш при мен."
И лековерната истина легна спокойно.
Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,
впи се във нея и беше доволна и тя.
И се надигна, озъби се и се оплези.
Жена като всичките други, какво толкоз е?
Истина или лъжа - нямат разлика двете,
ако разбира се двете ги разсъблечеш.
Тя от косите и златните ленти разплете.
Дрехите и на око прецени и прибра.
Взе и парите, часовника и документите.
Плю, изруга грубо после изчезна в нощта.
Чак сутринта истината това го усети.
Тя делово се огледа и се удиви.
Някой и сажди дори бе успял да намери,
чистата истина с черно за да омърси.
Тя се смееше още, а камъни хвърляха даже.
"Туй е лъжата със моите дрехи е тя."
Двама блажени сакати съставяха акт и
все я наричаха с груби и лоши слова.
"Стерва"- крещяха и по лоши работи даже,
с кал я замерваха, насъскаха уличен пес.
Я да изчезва оттука! На сто километра
Да се изсели завинаги тя още днес!
Акта завършваше там със обидна тирада.
Впрочем на нея приписаха чужди дела.
Някаква дрипла уж "истина" значи се казва
А пък е гола /навярно от пиене/ тя.
Голата истина плачеше и се кълнеше.
Дълго се скита тя гладна а и без пара.
Кон чистокръвен лъжата открадна и гледай
как се понесе на дългите стройни крака.
Впрочем привиква се лесно с лъжата приятна.
Истината - тя очите ни често боде.
Скита сега неподкупна, без път, неразбрана.
Крий се от хората - гола нали си е все.
Има чудаци - за истина още воюват.
Но няма в словата им истина и за петак.
Чистата истина след време ще възтържествува,
ако постъпи тъй както лъжата и тя.
Често когато да пиеш с приятели сядаш
и даже не знаеш къде ще преспиш през нощта.
Могат да те съблекат - чиста истина братя.
И виж в твоите дрехи лъжата коварна стои.
И виж твоя часовник лъжата коварна следи.
И виж твоя вран кон със лъжата коварна върви.
В. Висоцки
Превод от руски език: Емил Петров
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро.
-"Късно е! Я остани да нощуваш при мен."
И лековерната истина легна спокойно.
Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,
впи се във нея и беше доволна и тя.
И се надигна, озъби се и се оплези.
Жена като всичките други, какво толкоз е?
Истина или лъжа - нямат разлика двете,
ако разбира се двете ги разсъблечеш.
Тя от косите и златните ленти разплете.
Дрехите и на око прецени и прибра.
Взе и парите, часовника и документите.
Плю, изруга грубо после изчезна в нощта.
Чак сутринта истината това го усети.
Тя делово се огледа и се удиви.
Някой и сажди дори бе успял да намери,
чистата истина с черно за да омърси.
Тя се смееше още, а камъни хвърляха даже.
"Туй е лъжата със моите дрехи е тя."
Двама блажени сакати съставяха акт и
все я наричаха с груби и лоши слова.
"Стерва"- крещяха и по лоши работи даже,
с кал я замерваха, насъскаха уличен пес.
Я да изчезва оттука! На сто километра
Да се изсели завинаги тя още днес!
Акта завършваше там със обидна тирада.
Впрочем на нея приписаха чужди дела.
Някаква дрипла уж "истина" значи се казва
А пък е гола /навярно от пиене/ тя.
Голата истина плачеше и се кълнеше.
Дълго се скита тя гладна а и без пара.
Кон чистокръвен лъжата открадна и гледай
как се понесе на дългите стройни крака.
Впрочем привиква се лесно с лъжата приятна.
Истината - тя очите ни често боде.
Скита сега неподкупна, без път, неразбрана.
Крий се от хората - гола нали си е все.
Има чудаци - за истина още воюват.
Но няма в словата им истина и за петак.
Чистата истина след време ще възтържествува,
ако постъпи тъй както лъжата и тя.
Често когато да пиеш с приятели сядаш
и даже не знаеш къде ще преспиш през нощта.
Могат да те съблекат - чиста истина братя.
И виж в твоите дрехи лъжата коварна стои.
И виж твоя часовник лъжата коварна следи.
И виж твоя вран кон със лъжата коварна върви.
В. Висоцки
Превод от руски език: Емил Петров
понеделник, 22 март 2010 г.
ИСТИНСКИ МЪЖ
Има няколко основни белега на това да си истински мъж. Няколко основни черти, които не можеш да си позволиш да не притежаваш, ако искаш да си такъв. И повярвай ми, между тях не е пиенето до смърт, псуването по футболни мачове или подвикванията към момичетата по улиците.
Има неща, които правят мъжа истински. Дават му основа, върху която да гради личността си. Ето и най-важните неща, които трябва да притежава един мъж, за да е истински според Аskmеn.
Истинският мъж е силен
Мъжът не плаче, не циври и не подсмърча. Не се оплаква, не се разболява и не търчи при доктора всеки път, когато кихне. Истинският мъж взима решения и приема техните последствия.
Той поема изцяло върху себе си отговорността за своите действия. Истинският мъж е мачо, той не показва излишни емоции. Той е гръбнака на своето семейство и няма време да бъде слаб.
Истинският мъж е съсредоточен
Един истински мъж знае кое нещо е важно и кое не е. Той е целеустремен и преследва задачите си. Има изграден план. Разбира се, няма нищо лошо да си събирате колички или дори да си имате странни хобита, но никога не трябва да им давате предимство пред истински важните неща.
Истинският мъж не е съсреодоточен върху секса, а върху властта, парите и семейството си. Ако имате власт и пари, а жена ви не задоволява сексуалните ви фантазии, има други жени, които ще го направят, особено след наличието на първите две неща.
Истинският мъж знае колко важно е семейството
Той почита предците си и семейните традиции. Той знае, че децата му са Божи дар и се отнася с тях като с такъв, макар да му се налага от време на време да ги възпитава малко по сериозно.
Той никога не забравя и другото си семейство – неговите приятели. Винаги помни, че зад гърба си има някой, на когото може истински да разчита.
Истинският мъж не злослови
Той държи устата си затворена за клюки и сплетни. Мери думите си и не се впуска в излишни подробности. Той никога не говори за други хора, които не познава, както и не разкрива нищо повече от това, което трябва.
Думата на истинския мъж е като закон
Даването на дума означава, че трябва да я спазиш. Ако не можеш, просто не даваш дума. Ако си истински мъж, трябва да си готов по-скоро да умреш, отколкото да нарушиш обещание.
Истинският мъж се стреми да бъде модел за подражание
Уважавайки себе си и околните, взимайки правилните решения, вие ставате пример за вашите деца и всички ваши подчинени в службата. Нека хората се опитват да приличат на вас, копирайки най-добрите ви черти.
Истинският мъж сам трупа състоянието си
Синчетата на богати татковци, които знаят единствено да харчат чужди пари, не могат да бъдат истински мъже. Мъжът трябва сам да изкара състоянието си. Може да фалира няколко пъти преди да постигне успех, но трябва да опитва до край.
Ако все пак започне бизнес с парите на баща си, той трябва да ги умножи поне 10 пъти, за да се нарече истински мъж.
Истинският мъж не изглежда като жена
Той не ходи с женски прически, грим и не си епилира гърдите. Маникюрът обаче е позволен, както и масажите. Все пак важно е да се знае, че всички козметични процедури, които не се извършват от бръснаря, трябва да се извършват от жени.
Несериозно е да ви масажира мъж. Истинският мъж има поне три скъпи костюма и е официален поне три дни в седмицата. Той трябва да знае как да връзва вратовръзката си сам.
И не на последно място: Давайте го по-леко. Използвайте заплашителни думи рядко и само когато се наложи, особено пред банда идиоти , които си мислят, че са по-умни от вас.
piron.bg
http//www.tialoto.bg
Има неща, които правят мъжа истински. Дават му основа, върху която да гради личността си. Ето и най-важните неща, които трябва да притежава един мъж, за да е истински според Аskmеn.
Истинският мъж е силен
Мъжът не плаче, не циври и не подсмърча. Не се оплаква, не се разболява и не търчи при доктора всеки път, когато кихне. Истинският мъж взима решения и приема техните последствия.
Той поема изцяло върху себе си отговорността за своите действия. Истинският мъж е мачо, той не показва излишни емоции. Той е гръбнака на своето семейство и няма време да бъде слаб.
Истинският мъж е съсредоточен
Един истински мъж знае кое нещо е важно и кое не е. Той е целеустремен и преследва задачите си. Има изграден план. Разбира се, няма нищо лошо да си събирате колички или дори да си имате странни хобита, но никога не трябва да им давате предимство пред истински важните неща.
Истинският мъж не е съсреодоточен върху секса, а върху властта, парите и семейството си. Ако имате власт и пари, а жена ви не задоволява сексуалните ви фантазии, има други жени, които ще го направят, особено след наличието на първите две неща.
Истинският мъж знае колко важно е семейството
Той почита предците си и семейните традиции. Той знае, че децата му са Божи дар и се отнася с тях като с такъв, макар да му се налага от време на време да ги възпитава малко по сериозно.
Той никога не забравя и другото си семейство – неговите приятели. Винаги помни, че зад гърба си има някой, на когото може истински да разчита.
Истинският мъж не злослови
Той държи устата си затворена за клюки и сплетни. Мери думите си и не се впуска в излишни подробности. Той никога не говори за други хора, които не познава, както и не разкрива нищо повече от това, което трябва.
Думата на истинския мъж е като закон
Даването на дума означава, че трябва да я спазиш. Ако не можеш, просто не даваш дума. Ако си истински мъж, трябва да си готов по-скоро да умреш, отколкото да нарушиш обещание.
Истинският мъж се стреми да бъде модел за подражание
Уважавайки себе си и околните, взимайки правилните решения, вие ставате пример за вашите деца и всички ваши подчинени в службата. Нека хората се опитват да приличат на вас, копирайки най-добрите ви черти.
Истинският мъж сам трупа състоянието си
Синчетата на богати татковци, които знаят единствено да харчат чужди пари, не могат да бъдат истински мъже. Мъжът трябва сам да изкара състоянието си. Може да фалира няколко пъти преди да постигне успех, но трябва да опитва до край.
Ако все пак започне бизнес с парите на баща си, той трябва да ги умножи поне 10 пъти, за да се нарече истински мъж.
Истинският мъж не изглежда като жена
Той не ходи с женски прически, грим и не си епилира гърдите. Маникюрът обаче е позволен, както и масажите. Все пак важно е да се знае, че всички козметични процедури, които не се извършват от бръснаря, трябва да се извършват от жени.
Несериозно е да ви масажира мъж. Истинският мъж има поне три скъпи костюма и е официален поне три дни в седмицата. Той трябва да знае как да връзва вратовръзката си сам.
И не на последно място: Давайте го по-леко. Използвайте заплашителни думи рядко и само когато се наложи, особено пред банда идиоти , които си мислят, че са по-умни от вас.
piron.bg
http//www.tialoto.bg
Етикети:
блог,
истина,
късчета от моята душа
събота, 20 март 2010 г.
сряда, 17 март 2010 г.
вторник, 16 март 2010 г.
НЕ ИСКАМ
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ
СРЕД ВЪЛЦИ И ОВЦЕ
НИ СРЕД АКУЛИ И ШАРАНИ
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ –
ПЕЩЕРЕН ЧОВЕК
НЕ ИСКАМ
ДА МЕ ПРАВЯТ НА МАЙМУНА
НЯКАКВИ ПРИМАТИ
С МЪНИЧКИ ЧЕЛЦА
ЗАТУЙ СЕГА АКУЛИ
ВЪРВЕТЕ В ОКЕАНА
И ВИЕ ,ВЪЛЦИ И МАЙМУНИ
ХВАЩАЙТЕ ГОРАТА
ЗАЩОТО СЪМ ЧОВЕК
С ТЪРПЕНИЕ И С РАЗУМ
НО ИМАМ И- ТОЯГА
И ЖЕЛАНИЕ ЗА …Ред
http://patrioti.hit
СРЕД ВЪЛЦИ И ОВЦЕ
НИ СРЕД АКУЛИ И ШАРАНИ
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ –
ПЕЩЕРЕН ЧОВЕК
НЕ ИСКАМ
ДА МЕ ПРАВЯТ НА МАЙМУНА
НЯКАКВИ ПРИМАТИ
С МЪНИЧКИ ЧЕЛЦА
ЗАТУЙ СЕГА АКУЛИ
ВЪРВЕТЕ В ОКЕАНА
И ВИЕ ,ВЪЛЦИ И МАЙМУНИ
ХВАЩАЙТЕ ГОРАТА
ЗАЩОТО СЪМ ЧОВЕК
С ТЪРПЕНИЕ И С РАЗУМ
НО ИМАМ И- ТОЯГА
И ЖЕЛАНИЕ ЗА …Ред
http://patrioti.hit
ДЪЖД ОТ ОБЕЩАНИЯ
ПРЕД ИЗБОРИТЕ-
ДЪЖД ОТ ОБЕЩАНИЯ
СЛЕД ИЗБОРИТЕ-
ПОДЛИЧКО МЪЛЧАНИЕ
ЗА ХОРАТА-
НАДЕЖДИ,УПОВАНИЕ
СЛЕД ИЗБОРИТЕ-
ПЪЛНО ОТЧАЯНИЕ
И ТЪЙ МАНДАТ-СЛЕД НЕГО
ВТОРИ,ТРЕТИ,ПЕТТИ
КЪМ ДЪНОТО ЛЕТИМ
В АПАТИЯ ОБЗЕТИ
А ТЕ-ВЕЛИКИТЕ ДРУГАРИ
МИНИСТРИ,ДЕПУТАТИ
ДЕБЕЛЕЯТ И ДВОРЦИ СТРОЯТ
ПЕСТЕЙКИ САМО ОТ ЗАКУСКИ
А АКО ПЕСТЯХА ОТ ОБЯДИ
ОТ ВЕЧЕРИ И ОТ ПИРШЕСТВА
НЕ ЩЯХА ЛИ ДА ОБЛЕКАТ
И ДА НАХРАНЯТ ТОЗ НАРОД....
http://patrioti.hit
ДЪЖД ОТ ОБЕЩАНИЯ
СЛЕД ИЗБОРИТЕ-
ПОДЛИЧКО МЪЛЧАНИЕ
ЗА ХОРАТА-
НАДЕЖДИ,УПОВАНИЕ
СЛЕД ИЗБОРИТЕ-
ПЪЛНО ОТЧАЯНИЕ
И ТЪЙ МАНДАТ-СЛЕД НЕГО
ВТОРИ,ТРЕТИ,ПЕТТИ
КЪМ ДЪНОТО ЛЕТИМ
В АПАТИЯ ОБЗЕТИ
А ТЕ-ВЕЛИКИТЕ ДРУГАРИ
МИНИСТРИ,ДЕПУТАТИ
ДЕБЕЛЕЯТ И ДВОРЦИ СТРОЯТ
ПЕСТЕЙКИ САМО ОТ ЗАКУСКИ
А АКО ПЕСТЯХА ОТ ОБЯДИ
ОТ ВЕЧЕРИ И ОТ ПИРШЕСТВА
НЕ ЩЯХА ЛИ ДА ОБЛЕКАТ
И ДА НАХРАНЯТ ТОЗ НАРОД....
http://patrioti.hit
Етикети:
блог,
откровение,
ПОЕЗИЯ,
СТИХОВЕ
събота, 13 март 2010 г.
петък, 12 март 2010 г.
НЕЩАСТНИТЕ ХОРА ГЛЕДАТ ТЕЛЕВИЗИЯ, ЩАСТЛИВИТЕ ПРАВЯТ СЕКС
Според специалистите гледането на телевизия кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.
Нещастните хора гледат много повече телевизия, докато щастливите четат или се срещат с приятели, разкриват резултатите от над 30-годишно изследване, проведено от американски социолози. Доволните от живота си гледат телевизия около 19 часа седмично, а останалите - над 25. Според специалистите висенето пред телевизора кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота. Това е леко и приятно занимание, което обаче няма дълготрайна полза за човека и просто изяжда времето, което би могло да се посвети на други занимания. Те може и да доставят много по-малко непосредствено удоволствие, но да са далеч по-обогатяващи в дългосрочен план, категорични са учените. Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога. Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности като спорт и т.н.Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-подтиснатият човек може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си. "Щастливците" предпочитат да прекарват времето си в правене на любов, четене на книги, социални контакти, както и да отделят време за семейството си или да се отдават на обществено полезна дейност. Същевременно учените потвърждават, че гледането на телевизия е нещо като "универсално занимание", директно свързано с усещането за приятно прекарано време. Повечето анкетирани са го оценили с 8 по десетобалната система.Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят. Е, има и добра новина за телевизиите. Според един от авторите на изследването глобалната финансова криза може да доведе до повишаване на интереса към тях. В крайна сметка това е едно от заниманията на безработните.
автор Цвети декември 2009 год.
http://www.obschtestvo.net
Нещастните хора гледат много повече телевизия, докато щастливите четат или се срещат с приятели, разкриват резултатите от над 30-годишно изследване, проведено от американски социолози. Доволните от живота си гледат телевизия около 19 часа седмично, а останалите - над 25. Според специалистите висенето пред телевизора кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота. Това е леко и приятно занимание, което обаче няма дълготрайна полза за човека и просто изяжда времето, което би могло да се посвети на други занимания. Те може и да доставят много по-малко непосредствено удоволствие, но да са далеч по-обогатяващи в дългосрочен план, категорични са учените. Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога. Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности като спорт и т.н.Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-подтиснатият човек може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си. "Щастливците" предпочитат да прекарват времето си в правене на любов, четене на книги, социални контакти, както и да отделят време за семейството си или да се отдават на обществено полезна дейност. Същевременно учените потвърждават, че гледането на телевизия е нещо като "универсално занимание", директно свързано с усещането за приятно прекарано време. Повечето анкетирани са го оценили с 8 по десетобалната система.Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят. Е, има и добра новина за телевизиите. Според един от авторите на изследването глобалната финансова криза може да доведе до повишаване на интереса към тях. В крайна сметка това е едно от заниманията на безработните.
автор Цвети декември 2009 год.
http://www.obschtestvo.net
сряда, 10 март 2010 г.
вторник, 9 март 2010 г.
СЛАДКИТЕ ВЪЗРАСТИ ЗА МЪЖЕ
Супер в леглото или залага само на кариерата си? Нощен каубой или домошар?Май всичко е въпрос на възраст.
20-25 - годишният
Кариера: Не веднага.
Все още си е добре, щом го финансират родителите. Напредването в службата може да поизчака. Работата във фирмата изглежда скучна и непривлекателна.
Секс: Изглежда супер.
Потентен е. Да му мислят дамите, той не е придирчив. Прави всичко за свое удоволствие.
Парти: Най-добър! Просто там се чувства върха. Ако може по 7 партита на седмица. На гости или на дискотека с много танци.
Ако не го прави сега – кога ли?
Любов:По-скоро слаб на темата и в програмата.
Любов е просто думичката, която искат да чуват само гаджетата му. В самото начало на връзката му се случва да я казва понякога. Но само в началото. В края няма значение!
30-годишният
Кариера: Ау, вече е в стихията си!
Кипи от вдъхновение и амбиции. Той желае успеха. А жените? По добре да не висят на раменете му.
Секс:Мощен, макар че в главата му се въртят други мисли.
Обаче нали притежава младо тяло и се гордее с него, желае да се харесва в леглото. От суета!
Парти:Понякога му харесва в дискотека, но да си прахосва нощите само за това?
Вече не! Сега е време за парти с важни хора. Сам приготвя коктейлите.
Любов:В момента има други, по-важни задачи.
Не е време за разнежване.
Той се нуждае от спокойствие на собствения фронт.
Това, което му трябва от любовта, си го има “под ръка”.
35-годишният
Кариера: Оптимална, щурмува я така, че земята трепери.
Изпитва удоволствие от работата си, горд е от постигнатото и то парите, които печели. Освен това знае за какво да ги харчи.
Секс:Най-добрата възраст за любовен маратон. Не харесва флиртовете, избира си точната жена.
Парти:Ако може малко, но изискано, с елитно общество. Виното да е супер, а храната подбрана.
Любов:Много добре. Най-после е повярвал, че има такова нещо. Най-после е готов да потърси Жената. Мисли за деца, има желание да създаде семейство и е готов да поема отговорности.
40-годишния
Кариера: Вече не иска всичко от живота.
Знае какво може, работи спокойно. Вярва, че може да постигне още.
Секс:Вече е оптималният любовник – открил е нежността. С малко намаляла потентност.
Компенсира го с още други приятни неща, за да се отблагодари.
Парти:Времето на дългите и бурни нощи е отминала, не желае да е център на внимание.
Въпреки, че го канят, предпочита да си остане в къщи. Там му е по-удобно.
Любов: Прекрасна.
Знае какво е любовта и че струва скъпо, и че трябва да се направи много за да се запази.
50-годишният
Кариера:Безспорна.
Началник, собственик на фирма и т.н.
Постигнал е всичко в кариерата си.
Секс:Качествен и когато се налага – активен.
Започват да му харесват млади и еротични дами, но е предпазлив.
Парти:Обича да кани гости, предлага богато меню, в приготвянето на което участва лично.
Привличат го и публичните изяви – за престиж.
Любов: Спокойна, тиха с привързаност към постоянната партньорка, с леки припламвания, ако е увлечен по образ, напомнящ младежко увлечение
20-25 - годишният
Кариера: Не веднага.
Все още си е добре, щом го финансират родителите. Напредването в службата може да поизчака. Работата във фирмата изглежда скучна и непривлекателна.
Секс: Изглежда супер.
Потентен е. Да му мислят дамите, той не е придирчив. Прави всичко за свое удоволствие.
Парти: Най-добър! Просто там се чувства върха. Ако може по 7 партита на седмица. На гости или на дискотека с много танци.
Ако не го прави сега – кога ли?
Любов:По-скоро слаб на темата и в програмата.
Любов е просто думичката, която искат да чуват само гаджетата му. В самото начало на връзката му се случва да я казва понякога. Но само в началото. В края няма значение!
30-годишният
Кариера: Ау, вече е в стихията си!
Кипи от вдъхновение и амбиции. Той желае успеха. А жените? По добре да не висят на раменете му.
Секс:Мощен, макар че в главата му се въртят други мисли.
Обаче нали притежава младо тяло и се гордее с него, желае да се харесва в леглото. От суета!
Парти:Понякога му харесва в дискотека, но да си прахосва нощите само за това?
Вече не! Сега е време за парти с важни хора. Сам приготвя коктейлите.
Любов:В момента има други, по-важни задачи.
Не е време за разнежване.
Той се нуждае от спокойствие на собствения фронт.
Това, което му трябва от любовта, си го има “под ръка”.
35-годишният
Кариера: Оптимална, щурмува я така, че земята трепери.
Изпитва удоволствие от работата си, горд е от постигнатото и то парите, които печели. Освен това знае за какво да ги харчи.
Секс:Най-добрата възраст за любовен маратон. Не харесва флиртовете, избира си точната жена.
Парти:Ако може малко, но изискано, с елитно общество. Виното да е супер, а храната подбрана.
Любов:Много добре. Най-после е повярвал, че има такова нещо. Най-после е готов да потърси Жената. Мисли за деца, има желание да създаде семейство и е готов да поема отговорности.
40-годишния
Кариера: Вече не иска всичко от живота.
Знае какво може, работи спокойно. Вярва, че може да постигне още.
Секс:Вече е оптималният любовник – открил е нежността. С малко намаляла потентност.
Компенсира го с още други приятни неща, за да се отблагодари.
Парти:Времето на дългите и бурни нощи е отминала, не желае да е център на внимание.
Въпреки, че го канят, предпочита да си остане в къщи. Там му е по-удобно.
Любов: Прекрасна.
Знае какво е любовта и че струва скъпо, и че трябва да се направи много за да се запази.
50-годишният
Кариера:Безспорна.
Началник, собственик на фирма и т.н.
Постигнал е всичко в кариерата си.
Секс:Качествен и когато се налага – активен.
Започват да му харесват млади и еротични дами, но е предпазлив.
Парти:Обича да кани гости, предлага богато меню, в приготвянето на което участва лично.
Привличат го и публичните изяви – за престиж.
Любов: Спокойна, тиха с привързаност към постоянната партньорка, с леки припламвания, ако е увлечен по образ, напомнящ младежко увлечение
неделя, 7 март 2010 г.
сряда, 3 март 2010 г.
вторник, 2 март 2010 г.
МОЛИТВА КЪМ ЛЕВСКИ
Дяконе, де си? Народът е в робство държавно.
Няма водач. Липсва му силният дух.
Псува властта и проклина управата тайно.
Моли се Богу, но Той за молитви е глух.
Цар си избра, дано да потръгнат нещата,
но царедворците бяха опасен пожар.
Джобовете пълнеха, вместо да пълнят хазната.
"Щом има Султан - ти попита - защо ни е цар?"
Той си отиде. Избрахме си антихристи.
Султанът и с тях във властта добре се сдуши.
Апостоле, знаеш еничари, но комунисти?...
Бога не тачат и не признават души.
Пак сме под робство. Султан си имаме даже.
С теб го сравняват дори, по хъс и по ум...
Народът е същият, все угнетен и премазан.
Има Родина, а сякаш живеем в катун.
Срещнеш ли Ботев, Бенковски, Хитов и Кочо,
ти им кажи, че страда народът ни днес.
Бедният, все е на прицел, все е нарочен.
Богатият, гони до дупка свой интерес.
Много мога да пиша. Трепери ръката.
Някой четящ, на стиха ще се смее дори.
Дяконе де си? Отново те глътна мъглата,
липсват ни твоите честни, сини очи.
Време е вече. Вземи прероди се.
Чисти идеи подобно байрак ти развей.
Хлябът горчи, омерзен е, даже е клисав.
В робство Апостоле, знаеш, не се живее...
http://www.stihovebg.com- стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Няма водач. Липсва му силният дух.
Псува властта и проклина управата тайно.
Моли се Богу, но Той за молитви е глух.
Цар си избра, дано да потръгнат нещата,
но царедворците бяха опасен пожар.
Джобовете пълнеха, вместо да пълнят хазната.
"Щом има Султан - ти попита - защо ни е цар?"
Той си отиде. Избрахме си антихристи.
Султанът и с тях във властта добре се сдуши.
Апостоле, знаеш еничари, но комунисти?...
Бога не тачат и не признават души.
Пак сме под робство. Султан си имаме даже.
С теб го сравняват дори, по хъс и по ум...
Народът е същият, все угнетен и премазан.
Има Родина, а сякаш живеем в катун.
Срещнеш ли Ботев, Бенковски, Хитов и Кочо,
ти им кажи, че страда народът ни днес.
Бедният, все е на прицел, все е нарочен.
Богатият, гони до дупка свой интерес.
Много мога да пиша. Трепери ръката.
Някой четящ, на стиха ще се смее дори.
Дяконе де си? Отново те глътна мъглата,
липсват ни твоите честни, сини очи.
Време е вече. Вземи прероди се.
Чисти идеи подобно байрак ти развей.
Хлябът горчи, омерзен е, даже е клисав.
В робство Апостоле, знаеш, не се живее...
http://www.stihovebg.com- стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Етикети:
лично,
откровения,
ПОЕЗИЯ,
СТИХОВЕ
неделя, 28 февруари 2010 г.
събота, 27 февруари 2010 г.
вторник, 16 февруари 2010 г.
неделя, 14 февруари 2010 г.
петък, 12 февруари 2010 г.
За Свети Валентин
Празнуването на деня на свети Валентин произхожда от древния римски празник Луперкалии, в чест на бога Фавън, покровителя на стадата. Луперк - този древен италийски бог, приятел на овчарите и пазител на стадата от вълци, римляните бързо уподобили с Фавън, а след завладяването на Гърция с аркадския Пан. Празникът отбелязвали на 15 февруари. Ден преди това бил празникът на римската богиня на брака, майчинството и жените — Юнона и бог Пан. Според езическата традиция в този ден девойките пишели любовни писма и ги поставяли в огромна урна, от която след това мъжете измъквали девическите послания. И всеки мъж започвал да ухажва онази девойка, чието писмо бил изтеглил. Денят някога наричали и "Птича сватба", защото смятали, че именно през втората седмица на февруари птиците образуват брачни двойки в гората.
В древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.
И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.
Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички. Празникът няма славянски корени, не присъства в православната традиция и никога не се е отбелязвал преди, за разлика от Трифон Зарезан. Но в последните години...
В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: "Какво да подаря?" Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи. Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.
И така, какво и как да се подарява в този ден?
Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е...
Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и "валентинка" с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
В Америка за този празник работи цяла индустрия — картички с амурчета, картонени и метални кутии във формата на сърце, кулинарни изкушения. Дори има и щат на свети Валентин, който е създаден на 14 февруари, и това е Аризона.
А пожеланието е: Нека всеки ден през годината да бъде за вас ден на влюбените!
Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. Това е палавото ангелче с лък и стрели. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва — внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. В древна Гърция това е бил Ерос — помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.
Легендата за Купидон и девата Психея се разказва от античността до днес. Може би най-познат е разказът на Апулей в неговата книга "Метаморфози".
Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.
Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.
Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".
Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.
И разбира се, какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".
Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.
http://svetivalentin.start.bg/
В древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.
И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.
Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички. Празникът няма славянски корени, не присъства в православната традиция и никога не се е отбелязвал преди, за разлика от Трифон Зарезан. Но в последните години...
В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: "Какво да подаря?" Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи. Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.
И така, какво и как да се подарява в този ден?
Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е...
Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и "валентинка" с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
В Америка за този празник работи цяла индустрия — картички с амурчета, картонени и метални кутии във формата на сърце, кулинарни изкушения. Дори има и щат на свети Валентин, който е създаден на 14 февруари, и това е Аризона.
А пожеланието е: Нека всеки ден през годината да бъде за вас ден на влюбените!
Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. Това е палавото ангелче с лък и стрели. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва — внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. В древна Гърция това е бил Ерос — помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.
Легендата за Купидон и девата Психея се разказва от античността до днес. Може би най-познат е разказът на Апулей в неговата книга "Метаморфози".
Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.
Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.
Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".
Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.
И разбира се, какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".
Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.
http://svetivalentin.start.bg/
Етикети:
блог,
клип,
любов,
откровения
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
ЗА КАКВО ПЛАЩАМЕ ДАНЪЦИ?
ЗА КАКВО ПЛАЩАМЕ ДАНЪЦИ ИЛИ, КОЕ Е ПО-ПРАВИЛНО- ХРАСТИТЕ ДА СА ПОЧИСТЕНИ ОТ ПАДНАЛИЯ СНЯГ ИЛИ ПЪТИЩАТА ДА СА НИ ЧИСТИ ЗА ПО-БЕЗОПАСНО ПРЕМИНАВАНЕ!?
СНИМКА-ГЕРИ КРЪСТЕВА ГР.ПЛОВДИВ 10.02.2010 Г.
сряда, 10 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
ЛУННАТА СОНАТА
ВСЕКИ ТЪРСИ КАПКА ЛЮБОВ. АЗ ТЪРСЯ СТРУЯ!
Етикети:
блог,
клип,
късчета от моята душа,
лично
четвъртък, 4 февруари 2010 г.
вторник, 2 февруари 2010 г.
неделя, 31 януари 2010 г.
МОЯТ ДЕН
Събудих се и се потопих в красотата на утрото.
Зараждаше се един прекрасен ден.
Разбрах, че живота е за живеене, а не за протакане и чакане.
Исках да докосна дъгата.
Почувствах силна енергия, заряд, позитивно и добро настроение.
И всичко това събрано на едно място.
Слънцето ме разведряваше , тонизираше и милваше по лицето.
Оставих се на свежата прегръдка на деня.
Нямаше в мен безпокойствие, страх и съжаление, исках да се смея.
Дойде смехът, който разтърси душата ми,
За да бъде днешният ми ден изпълнен с ведрина и оптимизъм.
Пожелах да те прегърна и те прегърнах,
Защото прегръдката означава близост завинаги !
Колко малко ни е нужно да видим хумора и красотата в нещата
Около нас , нека позволим по-често тези неща да докосват
Душата и сърцата ни!
Зараждаше се един прекрасен ден.
Разбрах, че живота е за живеене, а не за протакане и чакане.
Исках да докосна дъгата.
Почувствах силна енергия, заряд, позитивно и добро настроение.
И всичко това събрано на едно място.
Слънцето ме разведряваше , тонизираше и милваше по лицето.
Оставих се на свежата прегръдка на деня.
Нямаше в мен безпокойствие, страх и съжаление, исках да се смея.
Дойде смехът, който разтърси душата ми,
За да бъде днешният ми ден изпълнен с ведрина и оптимизъм.
Пожелах да те прегърна и те прегърнах,
Защото прегръдката означава близост завинаги !
Колко малко ни е нужно да видим хумора и красотата в нещата
Около нас , нека позволим по-често тези неща да докосват
Душата и сърцата ни!
Етикети:
блог,
късчета от моята душа,
лично,
откровения
НЕ СЪМ ОГРАБЕНА, ОПУСТОШЕНА
Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си нехайно е свалил
в кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
изтласка мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава,
но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от теб -
значи си богат
А взелият е беден.
СТАНКА ПЕНЧЕВА
Нима се свършва огънят,
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си нехайно е свалил
в кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
изтласка мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава,
но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от теб -
значи си богат
А взелият е беден.
СТАНКА ПЕНЧЕВА
ВСЕКИ СИ ИМА СВОЯТА ПУКНАТИНА
Всеки си има своята пукнатина…
Китайска мъдрост
Една възрастна жена имала две големи делви,
Които носела на кобилица на врата си.
Едната делва имала пукнатина, а другата
била идеална и винаги доставяла пълното количество вода.
В краят на дългият път от извора до къщата
спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода
до къщата си-една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда
със своята цялост.
Бедната спукана делва била засрамена от
Своята непълно ценност и се чувствала отчаяна ,
че правела само наполовина от това,
което се очаквало от нея.
След тези две години на служба,
спуканата делва казала на жената:
„Срамувам се от себе си, защото
през пукнатината ми изтича вода през целият път
обратно до твоят дом.”
Възрастната жена се усмихнала:
„Забелязала ли си, че има цветя
От твоята страна на пътеката, но не и
от другата страна на кобилицата, където е другата делва?”
Това е защото знаейки за тази пукнатина,
аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и
всеки ден, когато се връщаме от извора- ти ги поливаш.
За тези две години аз берях красиви цветя и
украсявах масата в къщи.
Без да си това, което си до сега нямаше да
имам тази украса в къщи.”
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина…
Но именно недостатъци те и пукнатините,
които имаме правят живота ни заедно така интересен
и просто трябва да възприемеш всеки човек
такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
На всички мои чудати приятели пожелавам приятен ден и помнете-
Да помиришете цветята от вашата страна на пътеката.
Това послание е за всички мои приятели, които имат своята пукнатина…
Хубав ден ПРИЯТЕЛИ !
събота, 30 януари 2010 г.
събота, 16 януари 2010 г.
петък, 15 януари 2010 г.
НИЩО ЛИЧНО
Не искам да те срещам в някой неочакван сън.
Нито в следващ друг живот.
Всеки си има своят живот и място там.
Не искам повече да давя в сълзи нощите си.
Защото не си заслужава толкова болка причинена
от теб, който дори не опита да ме разбере един единствен път.
Защото ти, който говореше, че за доверието се иска
много постоянство, много усилия и много време.
Сам доказа, че всичко е една голяма лъжа.
Ти, който непрекъснато казваше „Обичам те!”,
безброй пъти на ден.
Замислял ли си се, че истинският и силен мъж може
да отвори вратата на автомобила, да подаде ръка,
да подаде стол или палтото на една жена,
но не и да повтаря непрекъснато тези думи…
Защото това означава, че е твърде хубаво за да е истина.
Истинският мъж изразява чувствата си по друг начин,
Той я носи дълбоко в себе си.
Сега без теб ги няма болката и тъгата.
Всичко можеш да ми вземеш, но не и душата.
Способен единствено да нараняваш,
но не и да ме забравиш.
В този мой живот аз трябва да се срещна
със стойностни и ценни хора.
Неповторими, които да си заслужават да ги познавам!
През ситото на живота ми ще минат много и то
ще ги отсява…
Вече мога да кажа, че аз намерих себе си.
Стъпи на собствените си крака и поеми
своята отговорност.
Ще спра, за да продължиш ти!
Защото всеки сам търси истината за себе си,
другите и живота…
Нито в следващ друг живот.
Всеки си има своят живот и място там.
Не искам повече да давя в сълзи нощите си.
Защото не си заслужава толкова болка причинена
от теб, който дори не опита да ме разбере един единствен път.
Защото ти, който говореше, че за доверието се иска
много постоянство, много усилия и много време.
Сам доказа, че всичко е една голяма лъжа.
Ти, който непрекъснато казваше „Обичам те!”,
безброй пъти на ден.
Замислял ли си се, че истинският и силен мъж може
да отвори вратата на автомобила, да подаде ръка,
да подаде стол или палтото на една жена,
но не и да повтаря непрекъснато тези думи…
Защото това означава, че е твърде хубаво за да е истина.
Истинският мъж изразява чувствата си по друг начин,
Той я носи дълбоко в себе си.
Сега без теб ги няма болката и тъгата.
Всичко можеш да ми вземеш, но не и душата.
Способен единствено да нараняваш,
но не и да ме забравиш.
В този мой живот аз трябва да се срещна
със стойностни и ценни хора.
Неповторими, които да си заслужават да ги познавам!
През ситото на живота ми ще минат много и то
ще ги отсява…
Вече мога да кажа, че аз намерих себе си.
Стъпи на собствените си крака и поеми
своята отговорност.
Ще спра, за да продължиш ти!
Защото всеки сам търси истината за себе си,
другите и живота…
четвъртък, 14 януари 2010 г.
сряда, 13 януари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)