Познаваш ли го оня от екрана,
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.
Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик...
Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи,
разтворили бездънната уста.
Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.
Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...
стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ гр.Силистра
Блогът на Роси-Късчета от моята душа
ДОБРЕ ДОШЛИ!
Страници
Търсене в този блог
Всичко за мен
Моите малки слънчица
![Моите малки слънчица](http://4.bp.blogspot.com/-n70gajU22NA/WGUJwZTbG8I/AAAAAAAAAls/FPXFEvcFuZIRf9vyT2gmUNDVUf8NzKW9ACK4B/s1600/Picture4.jpg)
петък, 23 април 2010 г.
четвъртък, 22 април 2010 г.
неделя, 18 април 2010 г.
РАВНОСМЕТКА
Не съм Богородица, но така се получи -
над криволиците на душата
праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.
Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше глас.
И беше въпрос на достойнство, на свяст
във култ да издигнеш човека до тебе.
Там беше позор да ядеш наготово.
Работния с пръст не посочваха - "Луд!"
С един синоним бе животът там - труд.
Мълчанието - по-златно от златното слово.
Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...
Изгодно е, сладко е да си атеист...
Но би ли останал живота ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
над криволиците на душата
праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.
Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше глас.
И беше въпрос на достойнство, на свяст
във култ да издигнеш човека до тебе.
Там беше позор да ядеш наготово.
Работния с пръст не посочваха - "Луд!"
С един синоним бе животът там - труд.
Мълчанието - по-златно от златното слово.
Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...
Изгодно е, сладко е да си атеист...
Но би ли останал живота ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
ЗАТВОРЕНА МИДА
Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Етикети:
късчета от моята душа,
откровения,
ПОЕЗИЯ,
СТИХОВЕ
Абонамент за:
Публикации (Atom)