Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар