Блогът на Роси-Късчета от моята душа

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Търсене в този блог

Всичко за мен

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
НЕЖНА И МИЛА, ГОРДА И ДИВА

Моите малки слънчица

Моите малки слънчица

сряда, 8 септември 2010 г.

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО


Има една жена, която сигурна е
всичко, що блести, златно е
и тя купува стълба към небето
А когато там пристигне знае
дори всички врати да са затворени
с думи ще получи за каквото дошла е
и тя купува стълба към небето
На стената знак има
но да е сигурна желае тя
защото, както знаете,
понякога думите двусмислени са

На дърво до поточе
пее пойно птиче
случва се всички мисли да ни подведат
ново чувство изпълва ме
когато на запад аз погледна
а духът ми за път жадува
В мислите си виждал съм
кълбата дим над гората
и гласовете на онези, които наблядават
И шепот носи се, че скоро
ако всички се настроим
свирачът смисълът ще ни разкрие
а зората нов ден ще възвести
за останалите до края
а гората в смях ще се оглася

И в почуда аз изпадам

И ако суетня до оградата ти има
да се безпокоиш недей
просто всичко се разчиства за Майската кралица
Да - пътеките пред тебе две са
но докато по пътя ти се движиш
поската си имаш време да смениш

Мелодия неспирна звучи в главата ти
но нима не осъзнаваш
свирачът при себе си зове те

Скъпа лейди, да дочуеш вятъра ти можеш ли
а дали досещаш се
че стълбата твоя върху
шепота на вятъра лежи

И както надолу по пътя носим се
сенките ни по-високи от душите ни са
там върви жената, която всички познаваме
огряна в бяла светлина
и иска да покаже
как все пак всичко в злато превръща се
и ако заслушаш се много внимателно
мелодията ясна накрай ще чуеш
когато всичко едно е и едно е всичко
скала във вечността да бъдеш

А тя купува стълба към небето

Няма коментари:

Публикуване на коментар