За Свети Валентин

Празнуването на деня на свети Валентин произхожда от древния римски празник Луперкалии, в чест на бога Фавън, покровителя на стадата. Луперк - този древен италийски бог, приятел на овчарите и пазител на стадата от вълци, римляните бързо уподобили с Фавън, а след завладяването на Гърция с аркадския Пан. Празникът отбелязвали на 15 февруари. Ден преди това бил празникът на римската богиня на брака, майчинството и жените — Юнона и бог Пан. Според езическата традиция в този ден девойките пишели любовни писма и ги поставяли в огромна урна, от която след това мъжете измъквали девическите послания. И всеки мъж започвал да ухажва онази девойка, чието писмо бил изтеглил. Денят някога наричали и "Птича сватба", защото смятали, че именно през втората седмица на февруари птиците образуват брачни двойки в гората.

В древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.
И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.

Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички. Празникът няма славянски корени, не присъства в православната традиция и никога не се е отбелязвал преди, за разлика от Трифон Зарезан. Но в последните години...

В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: "Какво да подаря?" Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи. Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.
И така, какво и как да се подарява в този ден?

Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е...
Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и "валентинка" с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
В Америка за този празник работи цяла индустрия — картички с амурчета, картонени и метални кутии във формата на сърце, кулинарни изкушения. Дори има и щат на свети Валентин, който е създаден на 14 февруари, и това е Аризона.

А пожеланието е: Нека всеки ден през годината да бъде за вас ден на влюбените!

Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. Това е палавото ангелче с лък и стрели. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва — внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. В древна Гърция това е бил Ерос — помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.
Легендата за Купидон и девата Психея се разказва от античността до днес. Може би най-познат е разказът на Апулей в неговата книга "Метаморфози".

Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.
Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.
Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".

Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.

И разбира се, какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".

Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.

http://svetivalentin.start.bg/