Писмо от съпругата до любовницата

Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти
винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая -
аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.

Аз също дълго
не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го
усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения,
непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.

А това за
ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно
'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на
браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят
заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже
или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си.
Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри
отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога
другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва
стръвта и така, докато не пусне кукичката.

Изобщо
не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си
съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична,
загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма
никакво значение. Това изобщо не е на фокус.

Важното е
предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб,
пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов
и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза
наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или
каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.

Знам, че
истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би
много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива
мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са.
Убедих се сама.

Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво
значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на
лъжлив и недостоен за уважение мъж.

Защо ми е изневерил ли?
При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей
така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите
си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се
почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт
женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и
маркирана територия.

Голяма е заблудата ти, че ти си
адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по
малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай,
когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така
че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и
никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си
струва дори да прекосиш морето.

Той е просто един донор на
сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и
дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе
си, но има време сама ще се убедиш.

Нека първо минат пет или
десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да
се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми,
сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще
ти се стори доста нетипично.

Разбира се, той е хитър. Ще те
люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота
му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.
Нека не се
заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на
свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли
за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но
предпочитат да е с мръвка.'

Това, че осъзнаваш положението си
като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум,
незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не
ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към
теб.

Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен.
Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под
юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа
през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.

За
мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми,
човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се,
че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж,
които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха,
огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде
необикновен.

За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега
това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се
питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да
обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича
безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия
на болните ни въображения или вид храна за него.

Обичаш да
управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна
неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като
'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие
слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля.
Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш,
признаваш…

Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб
малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си,
която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо.
Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?

Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.

Тук
си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата.
Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем
искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А
сега е доста късно за откровения.

Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.
Ако
можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и
така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш,
за да му приготвяш любимите пържени филийки.

Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.
www.jenite.net