![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiq-g3s9Q5WqDOiJV6huOQ7BY4LYWAVn0OwXmUGHI4o7-OqHsV4oVJkBdTwKTAUAOZIxHh-dEFim8qEX4uXjzBpeZOH7RV37bXqFTSGmB-ld6K9igCh_xV9zGWXxxBPQm8f5OVO1x86YZM/s320/P211210_11.09.jpg)
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Петя Дубарова
Весела Коледа!
ОтговорИзтриванеЗдраве и късмет!
Христо Атанасов
Благодаря ти Христо! Весела Коледа и щастлива Нова година, желая ти много здраве, късмет и благополучие!
ОтговорИзтриване