ИЗГАСНАХА ЗВЕЗДИТЕ НА НЕБЕТО...
СКРИ СЕ ЛУНАТА
И ТАЗИ ВЕЧЕР АЗ КАКВОТО ПИЯ
НОЩТА ИСКА ОТ СЪЩОТО...И АКО БУТИЛКИТЕ ПРИВЪРШАТ
В ЕДИН ЪГЪЛ ЩЕ СЕ СВИЯ
И С КОЛКОТО ИМАМ СИЛИ
ЖИВОТ ЩЕ ТИ ИЗКРЕЩЯ:
НЯМА ДА МЕЧТАЯ!!!
НЯМА ДА МЕЧТАЯ ПОВЕЧЕ !!!
КОЛКОТО И ДВОРЦИ АЗ ДА ПОСТРОИХ
ПРЕВЪРНАХА СЕ В ЛИСТА ОТ ВЯТЪРА.
И КОЛКОТО ЛЮБОВИ АЗ ДА СРЕЩНАХ
ОКЪРВАВИХА СЪРЦЕТО МИ...
ЕДНА ПРАЗНА КНИГА Е ЦЕЛИЯТ МИ ЖИВОТ...
И НАРАНЕНОТО МИ СЪРЦЕ
ЕДИН ОГРАБЕН ГРАД
И ОЩЕ ЕДНА НОЩ ЩЕ СЕ ТОПЯ
В ПЕПЕЛ ЖИВОТЪТ МИ ПРЕВЪРНА
НО ТЕ ОБИЧАМ ОЩЕ!!!
НЯМА ДА МЕЧТАЯ!
НЯМА ДА МЕЧТАЯ ПОВЕЧЕ!!!
ВАСИЛИС ЯНУПУЛОС
Няма коментари:
Публикуване на коментар