Отец Евстати Янков е един от най-бележитите и изтъкнати религиозни, обществени и културни дейци в България през първата половина на ХХ век. Той се явява като своеобразен феномен в над 1000-годишната история на Българската православна църква и по принцип сред православните християни в световен мащаб. Оригинално интерпретиращ и пресъздаващ византийската аскеза и духовност, протоиерей Евстати успява да я актуализира спрямо обществено-социалните изисквания, дадености и предизвикателства на ХХ век. Придобива широка известност чрез живота и трудовете си не само у нас, но и в чужбина (главно в Гърция, Русия и САЩ).
След 9 септември 1944 е един от малкото духовници от такава висота, подложен на толкова унизителни и нечовешки репресии. Официалният му отказ да сътрудничи на комунистическата власт в борбата є срещу Църквата е причина за организиреното на дълга поредица от неуспешни опити за физическото му унищожение. Въпреки това отец Евстати продължава своята мисионерска, преподавателска и проповедническа дейност. Организира единствената в страната ни религиозна легална антикомунистическа съпротива, обхващаща голяма част от българската интелигенция (като учители, университетски преподаватели и професори, поети, лекари и др.), свещеници, монаси и множество вярващи. Поради проявената от него търпимост и толерантност към религиозните убеждения на околните дейността му е подкрепена и от голям брой българи, изповядващи други религии, та дори и от честните или заблудени комунисти идеалисти. Преодолявайки всички трудности и репресии, протоиерей Евстати Янков води своята борба в защита на Православната църква до сетния си час. Умира на 20 април 1952 вследствие на изтезанията в затвора.
Многобройните чудеса, извършени по молитвите на отец Евстати през живота му и след неговата смърт, огромната му милосърдна дейност, неговото обаяние като човек и духовник не позволиха да бъде забравен въпреки големите усилия на комунистическата власт.#
Стефан ИЛЧЕВСКИ
Автор: ДЕМОКРАЦИЯ
Няма коментари:
Публикуване на коментар