Всичко за мен
Моите малки слънчица
петък, 10 юни 2011 г.
вторник, 7 юни 2011 г.
ОТЕЦ ЕВСТАТИ
Отец Евстати Янков е един от най-бележитите и изтъкнати религиозни, обществени и културни дейци в България през първата половина на ХХ век. Той се явява като своеобразен феномен в над 1000-годишната история на Българската православна църква и по принцип сред православните християни в световен мащаб. Оригинално интерпретиращ и пресъздаващ византийската аскеза и духовност, протоиерей Евстати успява да я актуализира спрямо обществено-социалните изисквания, дадености и предизвикателства на ХХ век. Придобива широка известност чрез живота и трудовете си не само у нас, но и в чужбина (главно в Гърция, Русия и САЩ).
След 9 септември 1944 е един от малкото духовници от такава висота, подложен на толкова унизителни и нечовешки репресии. Официалният му отказ да сътрудничи на комунистическата власт в борбата є срещу Църквата е причина за организиреното на дълга поредица от неуспешни опити за физическото му унищожение. Въпреки това отец Евстати продължава своята мисионерска, преподавателска и проповедническа дейност. Организира единствената в страната ни религиозна легална антикомунистическа съпротива, обхващаща голяма част от българската интелигенция (като учители, университетски преподаватели и професори, поети, лекари и др.), свещеници, монаси и множество вярващи. Поради проявената от него търпимост и толерантност към религиозните убеждения на околните дейността му е подкрепена и от голям брой българи, изповядващи други религии, та дори и от честните или заблудени комунисти идеалисти. Преодолявайки всички трудности и репресии, протоиерей Евстати Янков води своята борба в защита на Православната църква до сетния си час. Умира на 20 април 1952 вследствие на изтезанията в затвора.
Многобройните чудеса, извършени по молитвите на отец Евстати през живота му и след неговата смърт, огромната му милосърдна дейност, неговото обаяние като човек и духовник не позволиха да бъде забравен въпреки големите усилия на комунистическата власт.#
Стефан ИЛЧЕВСКИ
Автор: ДЕМОКРАЦИЯ
След 9 септември 1944 е един от малкото духовници от такава висота, подложен на толкова унизителни и нечовешки репресии. Официалният му отказ да сътрудничи на комунистическата власт в борбата є срещу Църквата е причина за организиреното на дълга поредица от неуспешни опити за физическото му унищожение. Въпреки това отец Евстати продължава своята мисионерска, преподавателска и проповедническа дейност. Организира единствената в страната ни религиозна легална антикомунистическа съпротива, обхващаща голяма част от българската интелигенция (като учители, университетски преподаватели и професори, поети, лекари и др.), свещеници, монаси и множество вярващи. Поради проявената от него търпимост и толерантност към религиозните убеждения на околните дейността му е подкрепена и от голям брой българи, изповядващи други религии, та дори и от честните или заблудени комунисти идеалисти. Преодолявайки всички трудности и репресии, протоиерей Евстати Янков води своята борба в защита на Православната църква до сетния си час. Умира на 20 април 1952 вследствие на изтезанията в затвора.
Многобройните чудеса, извършени по молитвите на отец Евстати през живота му и след неговата смърт, огромната му милосърдна дейност, неговото обаяние като човек и духовник не позволиха да бъде забравен въпреки големите усилия на комунистическата власт.#
Стефан ИЛЧЕВСКИ
Автор: ДЕМОКРАЦИЯ
петък, 27 май 2011 г.
вторник, 24 май 2011 г.
четвъртък, 5 май 2011 г.
ЧРД и ЧИД, ГЕРИ!
ЧРД и ЧИД, Гери! Бъди непозната, за да си интересна, бъди недостъпна, за да си желана! Ако говорят нещо лошo за теб, не се ядосвай! Щом говорят, значи завиждат, а щом завиждат, значи има за какво. Знай си цената, но не се продавай! Пожелавам ти това от все сърце заедно с много здраве, щастие и любов!
Обичам те-мама!
сряда, 13 април 2011 г.
УБИЙСТВО
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.
Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.
След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.
Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.
Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...
И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.
И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.
ПЕТЯ ДУБАРОВА
петък, 1 април 2011 г.
Предупреждение
Предупреждение
Душата ми- врата без ключ-
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне,само с устни
да и прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е...Но ако лош
човек на прага и застане,
да думка цял ден , цяла нощ,
той все там,вън, ще си остане.
Да я изкърти , ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне!
Приятел буен,враг ли ти х,
не знам какъв си,но повтарям :
знай, незлючени врати
най- мъчно всъщност се отварят!
Дамян Дамянов
Душата ми- врата без ключ-
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне,само с устни
да и прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е...Но ако лош
човек на прага и застане,
да думка цял ден , цяла нощ,
той все там,вън, ще си остане.
Да я изкърти , ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне!
Приятел буен,враг ли ти х,
не знам какъв си,но повтарям :
знай, незлючени врати
най- мъчно всъщност се отварят!
Дамян Дамянов
Абонамент за:
Коментари (Atom)