Преди време заключих сърцето
и хвърлих ключа...
Остана вратата и споменът,
които тихо напомнят за минали неща.
Когато нощта ме прегърне,
споменът сякаш открехва вратата.
Уж си тук, а те няма – къде си?
Покоряваш светове непознати,
бродиш като вълк единак...
Търсиш някъде там светлина да
намериш, но забравяш, че
вълкът е самотен и няма близнак...
Не идвай ти след дългото търсене,
камината стара не пали жарта...
Търсиш ти утеха при старите дрехи,
отдавна смених ги, както ти мене с вълка.
СИЛВИЯНА
Няма коментари:
Публикуване на коментар