Блогът на Роси-Късчета от моята душа

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Търсене в този блог

Всичко за мен

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
НЕЖНА И МИЛА, ГОРДА И ДИВА

Моите малки слънчица

Моите малки слънчица

сряда, 29 септември 2010 г.

вторник, 21 септември 2010 г.

И ПИТАМ...

РУСАЛКА


ЗАСПАЛА РУСАЛКА СЪРДИТИ ВЪЛНИ
ИЗХВЪРЛИХА В БЕЛИЯТ ПЯСЪК.
И НЕЖНОТО ТЯЛО ПОГАЛИХА ТЕ.
ОТНОВО ИЗБУХНАХА В ТРЯСЪК.

ПО КЛЕПКИТЕ ЧЕРНИ ПРОБЛЯСВА СОЛТА,
УСТАТА И МОРСКИ КОРАЛИ,
А ДВЕ РАКОВИНИ СА НЕЙНИ УШИ.
ОЧИТЕ ПОТРЕПВАТ ЗАСПАЛИ.

РУСАЛКО КРАСИВА, ПРЕКРАСНА СИ ТИ-
НЕЧУВАНО, ЧУДНО МОМИЧЕ.
ЛИЦЕТО ТИ НЕЖНО-СИЯЙНА ЗВЕЗДА,
СНАГАТА- БЯЛО КОКИЧЕ.
1978г.- ПЕТЯ ДУБАРОВА

вторник, 14 септември 2010 г.

сряда, 8 септември 2010 г.

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО


Има една жена, която сигурна е
всичко, що блести, златно е
и тя купува стълба към небето
А когато там пристигне знае
дори всички врати да са затворени
с думи ще получи за каквото дошла е
и тя купува стълба към небето
На стената знак има
но да е сигурна желае тя
защото, както знаете,
понякога думите двусмислени са

На дърво до поточе
пее пойно птиче
случва се всички мисли да ни подведат
ново чувство изпълва ме
когато на запад аз погледна
а духът ми за път жадува
В мислите си виждал съм
кълбата дим над гората
и гласовете на онези, които наблядават
И шепот носи се, че скоро
ако всички се настроим
свирачът смисълът ще ни разкрие
а зората нов ден ще възвести
за останалите до края
а гората в смях ще се оглася

И в почуда аз изпадам

И ако суетня до оградата ти има
да се безпокоиш недей
просто всичко се разчиства за Майската кралица
Да - пътеките пред тебе две са
но докато по пътя ти се движиш
поската си имаш време да смениш

Мелодия неспирна звучи в главата ти
но нима не осъзнаваш
свирачът при себе си зове те

Скъпа лейди, да дочуеш вятъра ти можеш ли
а дали досещаш се
че стълбата твоя върху
шепота на вятъра лежи

И както надолу по пътя носим се
сенките ни по-високи от душите ни са
там върви жената, която всички познаваме
огряна в бяла светлина
и иска да покаже
как все пак всичко в злато превръща се
и ако заслушаш се много внимателно
мелодията ясна накрай ще чуеш
когато всичко едно е и едно е всичко
скала във вечността да бъдеш

А тя купува стълба към небето

ЗДРАВЕЙ, МОЯ ЛЮБОВ!



ВИНАГИ МИЛА, ДОБРА И ТЪРПЕЛИВА-МОЯ ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ!
КОГАТО ДУШАТА МИ СТРАДА ПРЕЧИСТВАМ СЕ С ЛЮБОВ.
ЗАЩОТО-ТЯ ЛЮБОВТА НИ Е ДАРЯВАЛА С ЛАСКИ И ТОПЛИНА ОТ ВЕКОВЕ.
С НЕЯ СЕ ХАРМОНИЗИРАМЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАМЕ.
ЧУВСТВАМЕ СЕ ПРЕЧИСТЕНИ И ОСЪЗНАВАМЕ , ЧЕ ЛЮБОВТА Е ИСТИНСКА!
С НЕЯ СМЕ ПРЕЛЕСТНИ И СИЯЕМ.
ВСИЧКО, КОЕТО СЕ РУШИ СЕ ОПРАВЯ С ЛЮБОВ!
МНОГО ОТ ВАС МОГАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е БОЛКА, ОТНОСИТЕЛНА, НЕЯСНА!
ЛЮБОВТА НЕ СЕ Е ПОЯВИЛА, ЗА ДА УБИВА!
ТЯ НИ ПРАВИ СИЛНИ ДА СЕ БОРИМ,ЛЮБОВТА Е ЕДНА ГОЛЯМА БОРБА,КАКТО
ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ.ТЯ Е БОРБАТА ЗА ЩАСТИЕ!
С ЛЮБОВ СЕ РАЖДАМЕ, ЖИВЕЕМ И ОБИЧАМЕ!

събота, 4 септември 2010 г.

ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО ЗА ДОБРО

Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.


Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра

Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.

Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.

В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.

По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.

Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.
Лао Дзъ- ДАО