Блогът на Роси-Късчета от моята душа

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Търсене в този блог

Всичко за мен

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
НЕЖНА И МИЛА, ГОРДА И ДИВА

Моите малки слънчица

Моите малки слънчица

събота, 3 юли 2010 г.

В ПАМЕТ НА АЛЕКС...

9 коментара:

  1. Роси, каквото и да кажа, зная че болката ще остане още много дълго в душата ти. И от опит ти казвам - тя никога не изчезва. Просто остава там някъде в душата уж позаглъхнала, но извикваща сълзи в най неочаквани моменти. И сега от очите ми се стичат сълзи, а са минали години. Поплачи си Роси. Това късче от твоята душа има нужда от това {}{}{}
    cheri /Валя/

    ОтговорИзтриване
  2. Съчувставам ти най -искренно,много обичам животните...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви много за съчуствието...

    ОтговорИзтриване
  4. Роси ,и моето куче е на 14 години и голяма част от живота ми е минал с него.Много ще ми липсва когато си отиде и се моля да е по-късно.
    Сълзите ми са на очите като гледам Алекс.Те са част от нас и ти съчувствам,миличка!

    ОтговорИзтриване
  5. "Говоря ви, хора, съвсем като брат-
    дали не ви стига сръбта в този свят,
    дали не ви стряска най-простия факт,
    че всеки ваш близък, сестра или брат
    разделя се с белия свят по реда си,
    та обиквате куче,
    което един ден сърцето ви ще разкъса...




    Купуваш си куче и мислиш си вече,
    че вярност до гроб си си купил, човече,
    че най-после имаш приятел, готов
    дори да сгрешиш, да те гледа с любов...
    Но казвам ти, друже, не си бил с ума си
    щом взел си си куче,
    което един ден сърцето ти ще разкъса...




    Вярно - умно е, мило, не създава проблеми,
    но понякога дните му свършват без време...
    от астма или треска, а не дай си Боже,
    сам куршум да му теглиш да се наложи...
    За това ме послушай и недей да се въсиш
    не си взимай куче,
    един ден сърцето ти ще се разкъса...




    Или ей тъй - връщаш се привечер в къщи,
    а приятелят ,който от вратата прегръщаш
    и с чийто закачки до болка си свикнал,
    в своят ъгъл лежи - някак странно притихнал...
    Ще откриеш един ден, но уви, твърде късно,
    че обикнеш ли куче,
    неизбежно сърцето ти ще се скъса...




    Животът е кратък, а ядове много.
    Защо си създаваме още за Бога?
    Достатъчно дълго ще страдаме в ада,
    та...има ли смисъл и тук да се страда...
    Природата ...тя интереса си знае-
    на веки не дава, а само на заем...
    Днес щедра е - утре ще връщаш с лихва!...
    Горчиво ще плачиш, щом днес се усмихваш!
    На свой гръб изпитал съм нрава мръсен...
    Обикнеш ли куче, един ден сърцето ти ще се разкъса... "

    ОтговорИзтриване
  6. оо роси..о мила ...знам какво е ..аз загубих сан бернар ...минаха 4 години ..а всеки ден плача...

    ОтговорИзтриване
  7. Наистина страшно боли да загубиш такова мило и добро същество,съ4уствам Ви, Роси наи искрено,защото и аз сам загубила моята Грета,но според мен тои никога няма да се изстрие от сазнанието ти,но си вземи колкото може по скоро същото ку4е.Така по бързо ще насо4иш любовта си към него и ще ти е по леко,аз така постъпих.Имам 5 кучета и много ги обичам,също съм от Бургас.

    ОтговорИзтриване
  8. И аз не мога да забравя моя Гунчо,макар че е Зайче, а не куче.Това не се забравя,само болката не е толкиова силна с времето.

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ти Люси...често сме си говорили за Гунчо и Алекс!

    ОтговорИзтриване