ЗАЩО ГОСПОЖО?...

Познаваш ли го оня от екрана,
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.

Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик...

Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи,
разтворили бездънната уста.

Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.

Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...
стих ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ гр.Силистра

НЯМА КАК...

ТРЪГНИ СИ!...

РАВНОСМЕТКА

Не съм Богородица, но така се получи -

над криволиците на душата

праволинейно живях

с библейски представи за правда и грях,

на които майка ми ме научи.



Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.

Там личното щастие нямаше глас.

И беше въпрос на достойнство, на свяст

във култ да издигнеш човека до тебе.



Там беше позор да ядеш наготово.

Работния с пръст не посочваха - "Луд!"

С един синоним бе животът там - труд.

Мълчанието - по-златно от златното слово.



Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...

Изгодно е, сладко е да си атеист...

Но би ли останал живота ми чист

над мойта душа - тъмна бездна от ропот?

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

ЗАТВОРЕНА МИДА

Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти-в далечна звезда.

Много дълго за теб ще горя,като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.

И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти-ще горим във страстта.

По-нататък не мога и в съня си да видя-
само вяра,а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
стих- ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ