Блогът на Роси-Късчета от моята душа

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Търсене в този блог

Всичко за мен

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
НЕЖНА И МИЛА, ГОРДА И ДИВА

Моите малки слънчица

Моите малки слънчица

неделя, 31 януари 2010 г.

ЗА ЛЮБОВТА, ЗА ЖИВОТА И ОЩЕ НЕЩО

Скъпа моя, скъпи мой

МОЯТ ДЕН

Събудих се и се потопих в красотата на утрото.
Зараждаше се един прекрасен ден.
Разбрах, че живота е за живеене, а не за протакане и чакане.
Исках да докосна дъгата.
Почувствах силна енергия, заряд, позитивно и добро настроение.
И всичко това събрано на едно място.
Слънцето ме разведряваше , тонизираше и милваше по лицето.
Оставих се на свежата прегръдка на деня.
Нямаше в мен безпокойствие, страх и съжаление, исках да се смея.
Дойде смехът, който разтърси душата ми,
За да бъде днешният ми ден изпълнен с ведрина и оптимизъм.
Пожелах да те прегърна и те прегърнах,
Защото прегръдката означава близост завинаги !
Колко малко ни е нужно да видим хумора и красотата в нещата
Около нас , нека позволим по-често тези неща да докосват
Душата и сърцата ни!

НЕ СЪМ ОГРАБЕНА, ОПУСТОШЕНА

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си нехайно е свалил
в кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
изтласка мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава,
но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от теб -
значи си богат
А взелият е беден.
СТАНКА ПЕНЧЕВА

ВСЕКИ СИ ИМА СВОЯТА ПУКНАТИНА


Всеки си има своята пукнатина…
Китайска мъдрост

Една възрастна жена имала две големи делви,
Които носела на кобилица на врата си.
Едната делва имала пукнатина, а другата
била идеална и винаги доставяла пълното количество вода.
В краят на дългият път от извора до къщата
спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода
до къщата си-една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда
със своята цялост.
Бедната спукана делва била засрамена от
Своята непълно ценност и се чувствала отчаяна ,
че правела само наполовина от това,
което се очаквало от нея.
След тези две години на служба,
спуканата делва казала на жената:
„Срамувам се от себе си, защото
през пукнатината ми изтича вода през целият път
обратно до твоят дом.”
Възрастната жена се усмихнала:
„Забелязала ли си, че има цветя
От твоята страна на пътеката, но не и
от другата страна на кобилицата, където е другата делва?”
Това е защото знаейки за тази пукнатина,
аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и
всеки ден, когато се връщаме от извора- ти ги поливаш.
За тези две години аз берях красиви цветя и
украсявах масата в къщи.
Без да си това, което си до сега нямаше да
имам тази украса в къщи.”
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина…
Но именно недостатъци те и пукнатините,
които имаме правят живота ни заедно така интересен
и просто трябва да възприемеш всеки човек
такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
На всички мои чудати приятели пожелавам приятен ден и помнете-
Да помиришете цветята от вашата страна на пътеката.
Това послание е за всички мои приятели, които имат своята пукнатина…
Хубав ден ПРИЯТЕЛИ !

събота, 30 януари 2010 г.

събота, 16 януари 2010 г.

Покруса


Душата ми вихрушка
я обрули...

петък, 15 януари 2010 г.

НЕ МЕ ПОЗНАВАШ

НИЩО ЛИЧНО

Не искам да те срещам в някой неочакван сън.
Нито в следващ друг живот.
Всеки си има своят живот и място там.
Не искам повече да давя в сълзи нощите си.
Защото не си заслужава толкова болка причинена
от теб, който дори не опита да ме разбере един единствен път.
Защото ти, който говореше, че за доверието се иска
много постоянство, много усилия и много време.
Сам доказа, че всичко е една голяма лъжа.
Ти, който непрекъснато казваше „Обичам те!”,
безброй пъти на ден.
Замислял ли си се, че истинският и силен мъж може
да отвори вратата на автомобила, да подаде ръка,
да подаде стол или палтото на една жена,
но не и да повтаря непрекъснато тези думи…
Защото това означава, че е твърде хубаво за да е истина.
Истинският мъж изразява чувствата си по друг начин,
Той я носи дълбоко в себе си.
Сега без теб ги няма болката и тъгата.
Всичко можеш да ми вземеш, но не и душата.
Способен единствено да нараняваш,
но не и да ме забравиш.
В този мой живот аз трябва да се срещна
със стойностни и ценни хора.
Неповторими, които да си заслужават да ги познавам!
През ситото на живота ми ще минат много и то
ще ги отсява…
Вече мога да кажа, че аз намерих себе си.
Стъпи на собствените си крака и поеми
своята отговорност.
Ще спра, за да продължиш ти!
Защото всеки сам търси истината за себе си,
другите и живота…

ДРУГАТА



Любов е да дадеш възможноста на някого да те УНИЩОЖИ
вярвайки, че той няма да го направи...

сряда, 13 януари 2010 г.

ДЪЖДОВЕН МИГ

МИГ


Стих- Валентин Йорданов

ОТКРОВЕНИЕ


клипчето е направено от Ани Проданова по стих на Валентин Йорданов

понеделник, 11 януари 2010 г.

Картичка от Бургас

МОЛИТВА

Признай поне веднъж

Пред себе си признай поне веднъж...
За теб моята душа не може да е пътека
да минеш през нея и да си заминеш
Накъдето и да се обърнеш каквото и да погледнеш ,
всичко ще ти напомня за един човек...
В сърцето ти и в мислите ти няма
и никога няма да има място за никой друг
Признай, че говориш за силни чувства,
които никога не си притежавал!
Признай,че винаги казваш-"Обичам те!",
когато не го мислиш истински не си уверен!
Нарисувай собственият си живот ,
за да можеш сам да си поправиш грешките.
До края на живота ти
аз съм едно временно най-красивият ти сън
и най-ужасният ти кошмар.
Признай поне веднъж можеш ли да ми кажеш истината,
дори и да не искам да я чуя?
Ще можеш ли да ме накараш, когато не мога да повярвам на себе си?
Не гледай в нищото ,за да видиш себе си някъде там...
Слушай единствено собствените си мисли
дори и да се плашиш от тишината в тях.
Самотен ли си, измъчваш ли се със страх да признаеш
дори пред теб самия самотата си...
Как можеш да намериш себе си, когато се луташ
и никой не може да те упъти?
Питал ли си се някога дали се познаваш всъщност кой си?
Ако поне малко рискуваш и вярваш в себе си

ти никога няма да бъдеш страхлив!
Така ще бъдеш поне малко себе си...

неделя, 3 януари 2010 г.

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ




ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,

че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!

Валери Петров