Защо не съм от хората, които дават обяснения за всичко, а и длъжна ли съм?
Има хора различни и добре, че не сме еднакви!Хора разни мнения много...
Защо пиша това ли? Вчера сутрин срещам моя близка възрастна жена на 70 години , за тези, които ме нападнаха в дневника ми във Facebook държа да отбележа, че е на 71 години.
Тази жена е сама от дълги години няма съпруг и си отгледа синовете сама, с много труд и лишения с учителската си заплата и тук - там, някой урок.
По себе си знам, че когато човек е сам и няма никаква упора е АД, затова уважавам такива хора, които сами постигат всичко.
Жената им осигури жилища в центъра на града,изплащаше големи ипотеки, точно тогава те бяха и студенти в София, но явно много бързо нещата се забравят.
Сега вече жената е пенсионерка и получава 250 лева пенсия, живее сама, но явно това не се харесва на синовете и. Много ми плака, че я карат да работи, на такава възраст, не мисля че ще си намери работа, кризата е глобална. Мисля, че на такава възраст човек има нужда от почивка, а вие какво мислите?
Сега непрекъснато нейните синове и задавали въпроса - Какво правиш по цял ден, вместо да стоиш ходи да работиш!? Кажи какво си свършила, ти нищо не си постигнала в живота.
Какво е постигнала и как само тя си знае...
Разстроих се и си пожелах да не съм на нейното място, но мисълта за нея не ме напусна.
Затова и написах - Има хора, които каквото и да направиш за тях все са неблагодарни...
След, като прочетоха написаното естествено имаше хора, които започнаха да дават съвети, да изказват мнение, за тях бях едва ли не , черногледа, че не трябва да очаквам нищо, един вид или правиш нещата или - не и т.н....!За което съм им много благодарна, така разбираш кой какъв е и как реагира.Интересно защо ли всеки си мисли, че когато пиша нещо се отнася за него?
Нямах намерение да описвам случката, но го направих заради Гергов и Док, които ме подтикнаха към това :)!
Пропуснах да отбележа единия от синовете е учител...
